Вносни плодове отключват автоимунни заболявания

– Проф. Александров, напоследък зачестяват сигналите за здравословни неразположения след консумацията на вноски плодове с твърде привлекателен търговски вид, обработени допълнително. Какви са тези химикали и как влияят те върху човешкото здраве?

– Преди да уточним как те влияят върху човешкото здраве, трябва да си припомним, че преди 50- 60 години храните, които се произвеждаха не само в България, но и по света, спадаха към т. нар. фермерски храни. Те се произвеждат в даден район и се предлагат пресни на пазарите в същия район. През последните години и у нас, и в чужбина преобладават т. нар. индустриални храни. Те се транспортират на големи разстояния, например внасят се в нашата страна от Испания или пък от тук поемат към Испания. Предвид продължителния транспорт, за да се съхранят по-дълго време, те се обработват с различни химически вещества – като се започне от консерванти и оцветители, подобрители, та се стигне до всички Е-та, изписани по-малко или повече върху тях. Обикновено в този сезон обработени са портокалите, лимоните, грейпфрутите, мандарините, дори ябълките. Впрочем има ябълки, които могат да изглеждат свежи твърде продължително време, дори една година.

  • – Но върху плодовете няма етикети, вероятно са върху кашона. Как да се ориентираме какво купуваме?
  • – Потребителят може да се ориентира единствено по това, че храните, които са от групата на т. нар. индустриални, обикновено се продават в супермаркетите и големите вериги. Препаратите, с които те се обработват, действат неблагоприятно на организма ни. Всеки човек се състои от един милиард клетки и десет пъти повече микроорганизми, които живеят върху тези клетки. Микроорганизмите, с които ние живеем, се делят условно на три групи. Едните от тях са патогени – лошите, те са около 150 вида. Вторите са пробиотиците, които са добрите микроорганизми, са около 20 вида. Третите са латентни, наричани още неутрални, те са около 1200 вида. За много от последните ние все още нямаме достатъчно информация. Когато приемаме индустриални храни, каквито са портокалите и мандарините, ябълките, обработени с различни консерванти, се нарушава балансът между микроорганизмите в нашия организъм. Нарушава се естественото бактериално равновесие, тоест получава се дисбактериоза.
  • – Какво точно означава дисбактериоза и какви отражения дава тя върху човешкото здраве?
  • – Дисбактериозата е растеж на патогенните микроорганизми за сметка на пробиотиците, които намаляват. Обикновено човешкият организъм реагира на нея с гадене, повръщане, диария или запек, обща отпадналост. Ако се храним с индустриално обработени продукти продължително време, се развива хронична дисбактериоза. При нея имунната система на човешкия организъм отслабва и в него нахлуват различни външни патогени.
  • – Излиза, че през зимата, когато наблягаме на плодовете, за да държим настинките и грипа далече, ние всъщност му отваряме врата. Така ли е?
  • – Точно това се получава. Ние го правим по-уязвим към вируси, бактерии и микроби. Следват различните заболявания в зависимост от причинителя, например хепатит, грип, бактериални пневмонии, а от навлезлите у нас микози пък дермити, възпаления на пикочните пътища и редица други здравословни неблагополучия. Продължителната дисбактериоза уврежда допълнително и генетичните соматични клетки на човешкия организъм и се дава възможност за получаване на автоимунни заболявания. Например диабет от първи тип е автоимунно заболяване. Такива са още болестта на Хашимото, ревматоидният артрит и редица други. Казано накратко, в резултат на химическите вещества, с които се обработват плодовете, развиваме хронична дисбактериоза, която може да стане причина за нахлуване на различни външни патогени в нашия организъм и да развием различни автоимунни заболявания.

– Как да се ориентираме кои плодове са индустриални, тоест обработени с химикали и Е-та, и кои са естествено здрави и с ярки цветове без оцветители?

  • – Обикновено пипнатите с химия са с много добър външен вид и са много издръжливи. Така обработена една ябълка, мандарина или портокал може да стои с месеци, без да се развали, което не е естествено. Необработените не са така лъскави, видът им не е толкова търговски, колкото на другите. Те обаче са по-здравословни и не създават рискове за здравето. Немислимо е да имаме през зимата на трапезата си южни плодове и те да не са обработени по този начин. Всеки човек трябва да си направи сметката за своето здраве – дали да яде от всичко на пазара, или да се ограничи от някои неща, за които знае, че съдържат подобрители, консерванти, оцветители и всякакви Е-та. В този ред на мисли похвална е инициативата на кмета Йорданка Фандъкова да се създават в София постоянно действащи фермерски пазари, от които човек може да си купи чисти храни.
  • – Кои са другите опасности за нашето здраве през зимата?
  • – Химически вещества има не само в плодовете през зимата, но и във всички консервирани храни. Количествата им са по-малко в т. нар. биохрани. За да се запазят те свежи, в опаковките им е вкарано малко количество азот. Сам по себе си той е газ, който не позволява развитието на живот, където го има, патогенните микроорганизми не могат да се развиват. По този начин храните се запазват годни за консумация Азот се вкарва в опаковките и на някои индустриални храни, за да се запазят те здрави.
  • – Опасен ли е азотът в опаковките за нашето здраве?
  • – Не. Въздухът около нас се състои от 21% кислород и 88 на сто азот. Когато една опаковка на храна се отвори, не се получават опасни съединения, опасност за здравето няма.
  • – Доста са обгазяванията в отоплителния сезон от неизправни уреди. Какви са най-честите рискове през зимата?
  • – Най-чести рискове създават печките на твърдо гориво и пожарите в резултат на дефектирал електрически уред. Печките на дърва и въглища, както електрическите са много по-рискови. Опасността при тези пожари е от два вида причинители. Най-напред това е отделянето на въглеродния окис при непълното изгаряне на органичните вещества. Ние не го усещаме, тъй като той е без цвят, вкус и миризма. Човек се задушава за кратко време, без да усети. Заспива и умира. Другата опасност идва от околните предмети. При запалването на килими, мокети и предмети, съдържащи пластмаса, се отделят различни вещества, включително и силно отровни от типа на бойните отровни вещества. При запалена пластмаса уврежданията идват не само в резултат на отделения въглероден окис, но и от отделящите се частици от нея. Когато с вдишването те попаднат със саждите върху белия дроб, се получават изгаряния. При натрупвания на повече сажди следва белодробен оток. Редно е във всяко домакинство да има на достъпно място маски за такива случаи, които имат изолационна част и за обхващане на косата. Такива вече се продават и у нас. В случай на пожар с такива маски семейството може да излезе навън на въздух, като опази и белите си дробове. Може да се използва и намокрена кърпа с вода през устата и носа. Ако сградата е по-ниска, да се излезе на балкона или терасата и при удобно място, да слезе от там или да скочи. През зимата, когато температурите паднат, зачестяват и случаите на обгазявания от автомобили. Шофьорите обикновено влизат в гаража да запалят колата за известно време, за да не падне акумулаторът. В такива случаи вратата на гаража трябва да е отворена, за да излиза навън въглеродният окис от отработените газове. Препоръчвам дори човек да се облече добре и като припали колата, да не стои в купето, а да излезе навън, докато двигателят работи. При тихо време, дори при отворена врата, ако той е в колата, пак може да се случи инцидент, тъй като няма вятър, който да проветрява помещението.

– При толкова много опасности се оказва, че зимата е най-рисковият сезон. Така ли е?

  • – Рискове има във всички сезони. Затова човек трябва да предвижда опасностите и да взима предохранителни мерки. Мнозина недооценяват, че може да се случи нещо неприятно, или смятат, че могат да надхитрят природата. Когато сме внимателни, опасни сезони няма.

Визитка:

  • Проф. д-р Никола Александров е доктор на медицинските науки, токсиколог и алерголог
  • Генерал-майор е от запаса, бивш дългогодишен ръководител на Катедрата по токсикология и алергология на Военномедицинската академия
  • Изобретява един от първите пробиотици в света. Продуктът беше разсекретен чак в края на миналия век
  • Продължава да проучва пробиотиците и се смята за безспорен авторитет в тази област у нас

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *